Зареждане...

RibbonЛента

RibbonЛента за военна заслуга
Задай въпросПредложения?






Медал за Заслуга



Дата на учредяване: 25-ти Декември 1881г. / 6-ти Януари 1882г.

Брой степени: златен, сребърен и бронзов медал

Награждава се за: заслуги към българския народ и Короната

Форма и размери: кръгла, 27-28мм в диаметър

Лента: лентата на Царския Орден "Св.Александър"

Аверс: Образът на управляващия Монарх и титлата Му изписана в полукръг.

Реверс: В центъра е изписан текстът "ЗА ЗАСЛУГА" на два реда, с малка петолъчна звезда под него. Текстът е поставен между две клонки - дъбова и лаврова, извити във формата на кръг и завързани заедно в основата си с панделка.

Причислен към: Царски Орден "Св.Александър"






НЦВ Княз Александър I






       НЦВ Княз Александър I официално учредява Медала за Заслуга на 25-ти Декември 1881г. / 6-ти Януари 1882г., макар награждаванията с него да започват още преди това, когато Той е на посещение в европейските кралски дворове.



       Съществуват три 'степени' на медала - златен, сребърен и бронзов медал.



       Златният медал е бил връчен едва няколко пъти. Според прaвилникът за награждаване с български ордени, златният медал може да бъде връчен единствено на хора, които вече са получили най-висшите български ордени и са достигнали най-високите етажи на държавата.



       Важно е да се отбележи, че терминът 'златен' се отнася единствено за названието на степента, а не за материала, от който е изработена наградата. Обикновено, златните степени се произвеждат от сребро (или друг вид метал) и са позлатявани. Само в много редки случаи орденът или медалът може да е изработен от чисто злато - предимно когато са предназначени за награждаване на коронована особа.



       За съжаление, поради факта, че златните медали са само позлатени, в днешно време съществуват множество фалшиви такива. Недобросъвестни търговци позлатяват сребърни или бронзови медали, представяйки ги за златни, с цел по-голяма печалба.



       По време на съществуването си, най-високата степен на Медала за Заслуга е била връчвана изключително рядко. Според някои автори, общият брой на награждавания е 69, макар да не е ясно какъв брой от тези медали са били раздадени в чужбина.



       Сребърните и бронзови медали са по-често срещани от златния. Сребърният медал е използван за награждаването на офицери и държавни служители, докато бронзовия медал - подофицери и войници, чиновници и прочее.







       Първата емисия на медала изобразява образа на българския Монарх и титлата Му, изписана в околовръст – “АЛЕКСАНДРЪ I. КНЯЗЬ НА БЪЛГАРIЯ”. Визуално, аверсът е аналогичен с този от медала "За възшествието на Княз Александър I в 1879г.". Гравьорът на медала е Карл Швенцер. Реверсът при всички емисии на медала остава непроменен в своята същност.



        Първата емисия на медала е и най-рядката. Това е породено от факта, че този първи тип е бил отсечен в ограничени количества и скоро след това е бил заменен от втората емисия, отсечена в 1883г.





       Втората емисия на медала отразява визуалната промяна в образа на Монарха - Александър I вече е изобразен с брада. Освен тази, други разлики не са налице.



       Екземплярите от тази втора емисия са по-често срещани, сравнени с предходната емисия, но все пак крайно редки. Бронзовите медали от този тип се характеризират с вариации на материала, използван за изработката им - съществуват медали с по-светъл или по-тъмен оттенък на метала.














НЦВ Княз Фердинанд I








       След абдикацията на Княз Александър I и последвалото избиране на нов Монарх, Княз Фердинанд I, възниква нуждата от отсичане на нови медали, които да носят образа и името на новия владетел. Така се появява и третата емисия на медала. На аверса вече е изобразен новият Княз, този път обърнат наляво, както и титлата Му - “ФЕРДИНАНДЪ I. КНЯЗЬ НА БЪЛГАРIЯ”. Отново, реверсът се запазва същия.



       Специфична характеристика за тази трета емисия е тръбовидната халка в горната част. Тази емисия отново е с кратък живот и логично е много рядко срещана. От нея няма известни екземпляри на златния медал.









       Емисия номер четири (или втора Фердинандова емисия) е вероятно най-разнообразната на форми и вариации. Първият общ вариант изобразява обновен образ на българския Княз (гравиран от Антон Шарф), отново заобиколен от титлата Му, чиито текст остава непроменен. Медалите от тази емисия имат топчест държач за халката.











       Тази емисия е първата, която може да се дарява и с корона-носач. Това е така наречената корона със спуснати лапети, която наподобява короната от първата емисия на Ордена за Гражданска заслуга, въведена през 1891г. Чрез въвеждането на короната като опционален елемент, и трите степени на медала за заслуга вече могат да се даряват с или без корона, което на практика удвоява броя на степените.











       Към края на XIX-ти и началото на XX-ти век се появява нова модификация (под-емисия) на настоящия 4-ти тип медал. Тя се характеризира с идентичен дизайн на самия медал, но короната над него е изцяло променена. Новата корона е с по-ръбест купол, а лапетите са извити нагоре и встрани по специфичен начин - особеност, която в рамките на няколко години се превръща в правило за всички български награди с корона-носач.



       Този нов тип корона е наричана от историци и изследователи 'царска', за да се разграничи от предишния тип (неправилно наричана 'княжеска'). Всъщност, и двата вида корони носят еднакви белези, като разликата помежду им е единствено в начина на пресъздаване.



       Под-емисията на Княжеския медал за заслуга с втория тип корона е доста рядка награда. От нея съществуват бронзови (от тъмна на цвят метална сплав) и сребърни медали. Съществуването на оригинални златни екземпляри от тази под-емисия е все още обект на дискусия.


















НВ Цар Фердинанд I









       Петата емисия (трета Фердинандова емисия) изобразява обновения лик на Монарха (със заострена брада и засукани мустаци), който се заобиколен от новата Му титла - “ФЕРДИНАНДЪ I ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ“. Реверсът остава без изменения за пореден път. Гравьор на медала е Пол Телге.



       Короната-носач, която се използва при тази емисия е съвсем леко обновената корона от предишния тип медал.



       През лятото на 1913-та година, членовете на Орденския съвет на Военния орден "За Храброст" решават, че медалът за заслуга може да се връчва и на лентата на Военния орден, но само за заслуги, проявени на бойното поле.



       Награждаванията със сребърния и бронзов медали са хиляди. Една част от тези медали е била връчена в чужбина на военни лица от съюзните армии (Австро-унгария и Германия), както по време на Европейската война, така и непосредствено след нейния край.



       Това е и последната емисия на медала по време на царуването на Цар Фердинанд I.





















НВ Цар Борис III








       Следващата (шеста) и последна царска емисия на медала за пореден път повтаря предходната емисия, като единствената разлика е в образа на Владетеля, тоест, този на Цар Борис III, както и промяната в титлата, която вече е “БОРИСЪ III ЦАРЬ НА БЪЛГАРИТѢ“.













       От настоящата шеста емисия съществуват множество екземпляри с правописна грешка в титлата на Монарха, която се изразява в думата “БЪЛГАРИТѢ“, която е неправилно изписана “БЪЛГРИТѢ“, пропускайки буква "А" в средата. Освен това, образът на Царя е съвсем леко изменен, но това е едва забележимо, като най-вероятно матриците от тази 'грешна' емисия са копирали тези на предходната. Медалите от тази така наречена 'сгрешена' емисия са били използвани за награждаване.



       Редица изследователи и колекционери са склонни да считат емисията със сгрешена титла на Монарха за нова, седма емисия на медала. Въпреки видимите разлики обаче, би било по-коректно да считаме 'сгрешените' екземпляри като вариация на оригиналната Борисова емисия, тъй като разликите между двата под-вида са минимални.