Bulgarian Royal Decorations

Дата на учредяване: 25-ти Декември 1881г. / 6-ти Януари 1882г.

Брой степени: Велик кръст и шест степени

Награждава се за: Различни по вид заслуги към Короната и нацията

Форма: Кръст патé (още лапчат или артилерийски кръст) с кръгъл централен медальон

Лента: Тъмночервена до пурпурна

Други названия: Александров орден; Орден "Свети Александър"; Княжески орден "Св. Александър"; Орден "Св. Александър Невски"

Аверс: Бял (или тъмнозелен) златист или сребрист кръст с централен медальон емайлиран в червено, изобразяващ името на ордена, изписан в стилизиран шрифт. На пръстена е изписано мотото на ордена - „СЪ НАМИ БОГЪ“ и декоративен елемент в долната част.

Реверс: Кръст емайлиран в бяло (или тъмнозелено), с централен медальон с бял емайл, върху който е изписана датата на подписването на предварителния Сан-Стефански мирен договор - 19 ФЕВРАЛѦ 1878.

Причислени награди: Орден за Заслуга и Медал за Заслуга

       Царският орден "Св. Александър" е основан от Княз Александър I в края на 1881г., макар идеята за неговото създаване да е налице далеч преди това. Първообраз на българската награда е Хесенският орден Филип Великодушни.

       На теория, орденът е учреден в конфликт с Конституцията, но въпреки това е радушно посрещнат както в чужбина, така и в България. Първите наградени с ордена са предимно чужди граждани - короновани особи, членове на Техните семейства и свита. През първите десетилетия от съществуването си, болшинството от раздадените ордени са в чужбина. Това е направено с цел да се подкрепят опитите на Монарха и правителството за признаване на страната като самодостатъчен и на практика независим реалм, със своя собствена наградна система.

       Именно през този първоначален стадий на награждавания в чужбина е бил награден с първата степен и Принц Фердинанд Сакс-Кобург и Гота. Само след няколко години Той ще поеме българския престол и ще стане Велик магистър на Княжеския орден "Св. Александър".

       Орденът е бил именуван на руския светец Александър Невски, чиито първо име доста хитро и преднамерено е използвано от българския Княз, тъй като то съвпада не само с Неговото собствено, но и с това на руския Император Александър II, който е доста популярен сред българския народ по това време.

       Първоначално, орденът е бил съставен от 5 степени и сребърен кръст. През 1888г. сребърният кръст официално е добавен към останалите, под формата на шеста степен на ордена, макар нарицателното 'сребърен кръст' да остава в употреба. През 1886г., т.е. известно време след края на Сръбско-Българската война, се въвеждат два раздела на ордена, предназначени за военни заслуги. Индикацията и за двата става чрез добавянето на мечове към кръста, като разликата е в тяхната позиция. Първият тип е така нареченият орден с мечове по средата, който се дарява само за фронтови заслуги. Вторият тип е с кръстосани мечове над кръста - това показва, че носителят на ордена е бил награден за военновременна заслуга (по-рядко за животозастрашаваща заслуга в мирно време), но без да взима участие във фронтова битка.

       Година след възшествието на престола на новия Монарх, Фердинанд I, нов клас на ордена бива официално регламентиран - орденското огърлие (наричано още верига), което е съществувало доста преди това, като негов пръв носител е Княз Александър I. Огърлието представлява най-висшата степен на ордена и бива два вида - голямо и малко огърлие. Вероятно единствената разлика между двете е дължината на самата верига.

       От периода на управление на Княз Александър I е запазен един-единствен екземпляр на огърлието. Към момента той се пази в Националния Военноисторически музей в София. Изработено е от злато и представлява поредица от редуващи се два типа овални декоративни елемента, като всеки един от тях е свързан със съседните два посредством короновани лъвове и чифт верижки. Първият вид овални декоративни елементи представлява стилизиран монограм на учредителя на ордена, като отгоре е коронован с Хесенска корона. Вторият вид е с по-малки размери и представлява аналогична овална декорация с вписан осмоконечен (руски) кръст. Към веригата е закачен орден Първа степен (около 53мм) с мечове през кръста и корона със спуснати лапети.

       От екземплярите от времето на Княз/Цар Фердинанд I изглежда, че дизайнът на огърлието претърпява известни промени. Овалните сегменти са по-изящно украсени и частично емайлирани в зелено, червено и бяло; свързващите лъвове са без корони, а самите корони, с които са короновани овалните сегменти, по-късно са с променен дизайн, превръщайки се в български хералдични корони. Кръстът, провесен от огърлието остава стандартен кръст Първа степен (Велик кръст).

       Обликът на огърлието остава непроменен и по време на царуването на Борис III. Синът му, обаче - Цар Симеон II, е заснет да носи изменен вариант на огърлието на ордена, по време на изгнанието си в Испания, макар да не е ясно дали този екземпляр е бил произведен преди или след възшествието Му на престола. Измененията в дизайна са следните: общият брой на сегментите е едва 14, от които четири представляват изящни овални декорации с кръстосани скиптри (жезли); осем сегмента изобразяват български коронован лъв върху червено поле; и два сегмента носят емайлираният в бяло вензел на Цар Фердинанд I върху зелена основа. Тези два сегмента също така са короновани с български царски корони с извити нагоре и встрани лапети. Самият орденски знак, частично покрит с брилянти, е провесен от един от коронованите сегменти посредством две тънки верижки с нанесени върху тях два кръстосани маршалски жезъла. Най-вероятно този вариант на орденското огърлие е и актуалният вариант, използван от българския Цар.

       Огърлието бива дарявано заедно с комплект Първа степен / Велик кръст.

       Голямото огърлие е привилегия на Великия магистър (Монарха), а с малкото могат да бъдат отличени членове на царското семейство, чужди владетели и членове на семействата Им, държавни глави и прочее. Сред хората, удостоени с тази най-висша степен на ордена са Император Франц-Йосиф I (Австо-Унгария), Крал Умберто I (Италия), Фелдмаршал фон Хинденбург, Райхсмаршал Херман Гьоринг и др.

       В периода предхождащ обявяването на Независимостта (1908г.), най-високата степен на ордена е Първата степен, която обаче се раздава и носи като Велик кръст. Известно време след Септември 1908г., степента Велик кръст бива офицално въведена, замествайки първата степен. На практика, външният вид на нововъведеният клас на ордена е еднакъв с този на бившата първа степен - бял кръст патé с ширина на раменете от около 55мм, окачен на широка (около 10 см) орденска лента (шарф) с розетка, носена през дясното рамо. В допълнение към шарфа и кръста, отляво на гърдите на носителя на ордена се окача и осмолъча сребърна нагръдна звезда (около 90мм в диаметър) с монтиран в центъра уголемен вариант на централния медальон на самия орден.

       Сред носителите на тази най-висока степен на ордена са членове на царското (княжеското) семейство, премиер-министри, председатели на Народното събрание, генерали, висши духовници, чужди държавни глави, короновани особи и членове на техните семейства и др. Всички български царици (вкл. Княгиня Мария-Луиза) са били наградени с Великия кръст (Първа степен) на ордена с инкрустирани брилянти - изключителна привилегия, която се предоставя единствено по личното благоволение на Монарха.

       След есента на 1908г., познатата първа степен на ордена бива повишена в степен Велик кръст. Това означава, че, за да се запази настоящата йерархия, първата степен би следвало да се преобрази из основи.

       Въвежда се нов образ за Големия кръст на ордена. Кръстът (около 51мм в диаметър) е емайлиран в тъмно зелено, а не в бяло. Централният медальон и останалите части на кръста оставан същите. Орденът е провесен чрез царска корона от цикламена лента окрайчена с черно (общо 90мм) и без розетка или бант.

       Новата първа степен бива дарявана заедно и със сребърна звезда, която също е претърпяла промяна. Тя е осмолъча, като централният ѝ медальон е емайлиран в червено, с нанесен коронован златен лъв в центъра. На пръстена, емайлиран в зелено, е изписано познатото мото – “СЪ НАМИ БОГЪ“, заедно с кръстосани стилизирани лаврови клонки.

       Преди 1908г., Първата степен е била награждавана като Велик кръст - предимно на премиер-министри, генерали, държавни глави и членове на кралски семейства. След официалното въвеждане на Великия кръст обаче, поне на теория, Първата степен бива понижена в орденската йерархия. Това обаче не се отразява на изискванията за награждаването с тази степен, която продължава да се дарява преимуществено само на най-висшите държавни, духовни и военни служители в Царството и на лица с аналогичен ранг зад граница.

       Втората степен, или Големият Офицерски кръст, представлява бял кръст (ок. 50мм), който повтаря външността на кръста от Великия кръст, но вместо това се носи на лента около врата. Към кръста, в комплекта на Втора степен се включва и сребърна звезда, носена отляво, със същия дизайн като звездата на Великия кръст, но с диаметър от около 80-81мм.

       Както обикновено, всички степени могат да се раздават и с кръстосани мечове за военни заслуги. Когато са налице мечове през кръста или над него, това бива коректно индикирано и върху нагръдната звезда.

       С Големият Офицерски кръст са били удостоявани висши държавни служители, министри, дипломати, генерали и старши офицери, чужди граждани от подобен ранг и т.н.

       Командирският кръст, или трета степен, представлява декорация, която се носи около врата на наградения. Тя е идентична на втората степен, но за разлика от нея се дарява без нагръдна звезда.

       След въвеждането на Великия кръст и промените, свързани с дизайна на новата Първа степен, обликът на Командирският кръст също бива променен. Причините за тази промяна са главно опитите да се разграничат визуално втората от третата степен, тъй като допреди 1908г., те изглеждат и се носят идентично.

       Ордените трета степен, раздавани след българската Независимост, са с емайлирани в тъмно зелено рамене, а централният медальон е червен, с монтиран български златен лъв в средата. Пръстенът и реверса остават същите.

       Командирски кръст са получавали министри, генерали и старши офицери, дипломати, членове на Царската свита и др.

       Офицерският кръст е златист (позлатен) кръст (39мм) емайлиран в бяло. Централният медальон пресъздава името на ордена – „СВ.АЛЕКСАНДРЪ“, изписан със златни букви в специфичен калиграфски стил върху червена основа. За разлика от по-висшите степени, Четвъртата степен се носи на гърди, закачена директно, без корона, към петоъгълна или прокарана през халката лента с бант. Едва по-късно, по времето на Княз Фердинанд, носенето на ордените четвърта степен бива, до голяма степен, унифицирано - кръст, провесен от триъгълна лента с розетка, вместо с бант. По-късно, четвъртата степен започва да се раздава с корона, която се превръща в задължителна за тази степен.

       За разлика от някои други български награди, Орденът "Св. Александър" се характеризира с изключително много разновидности и редица производители, което прави разграничението на отделни емисии почти невъзможно.

       Ордените от четвърта степен са били поднасяни на държавни служители от висш и среден ранг, градски кметове, индустриалци, офицери, членове на Царската/Княжеска свита и прочее.

       Ордените пета степен, наричани още Кавалерски кръстове, са идентични с тези от четвърта степен, но вместо златисти, ръбовете/кантовете са сребърни или посребрени. Емайлът е бял, а централният медальон е червен със златисти букви. Лентата е отново триъгълна (при по-ранните екземпляри се срещат и петоъгълни ленти), но без розетка или бант. В един по-късен етап (най-вероятно началото на XX век), към петата степен се добавя и сребриста корона над кръста, която обаче е опционална. Това дава възможност кавалерският кръст да се дава с или без корона, подобно на ордените за гражданска и военна заслуги.

       Сред лицата, награждавани с петата степен на ордена, се срещат офицери, общински съветници, кметове, държавни служители и др.

       Сребърният кръст на Ордена, който официално е именуван шеста степен през 1888г., представлява 35-37 милиметров кръст, с дизайн наподобяващ останалите степени, но за разлика от тях е изработен изцяло от бял метал (понякога сребро или посребрен бронз) и е без емайл. Кръстът се носи отляво на гърдите на триъгълна (рядко права или петоъгълна) лента без бант или розетка. Подобно на останалите степени, и сребърният кръст може да се дава с кръстосани мечове. По време на царуването на Борис III, шестата степен също така придобива възможността да се получава със сребриста корона-носач.

       Тази най-ниска степен на Ордена "Св. Александър" е била предназначена за нисши държавни служители, сержанти и войници, кметове на малки градчета и села и прочее.