Bulgarian Royal Decorations

Дата на учредяване: 2-ри/14-ти Август 1891г.

Брой степени: Велик кръст и шест степени

Награждава се за: на държавни служители, духовници, дипломати, чужди граждани и прочее, като знак на благодарност и признание от името на нацията и Монарха

Форма: Кръст клешѝ с кръгъл център и дъбови клонки между раменете

Лента: бяла, окрайчена със зелено и червено (понякога цикламено) от двете страни

Други названия: Орден за Заслуга; Орден "За Гражданска заслуга"; Орден за Народна заслуга

Аверс: Кръст емайлиран в бяло, с централен медальон емайлиран в червено и носещ вензела на учредителя си (също емайлиран в бяло). На пръстена е изписано името на ордена - „ЗА ГРАЖДАНСКА ЗАСЛУГА“ и малка шестолъча звезда между две точки. Дъбовите клонки са частично емайлирани, с изключение на последните две степени.

Реверс: Бял кръст, в центъра е изобразен български коронован лъв (в повечето случаи с нанесен Саксонски щит) на червено поле. На пръстена е изписано “2 АВГУСТЪ 1891“ - датата на учредяване на ордена. Дъбовите клонки са частично емайлирани, с изключение на последните две степени, както и някои по-ранни екземпляри.

Причислени награди: Дамски кръст на Народния орден за Гражданска заслуга

        Орденът за Гражданска заслуга е учреден от Княз (Принц) Фердинанд I, чиито вензел е монтиран върху всички степени на ордена. Мотивът за създаването на ордена е да се въведе унифициран и удобен способ за награждаване на растящия брой държавни служители в Царството. Тази нова награда дава възможност на правителството и Монарха да награждават за заслугите им тези, които са се отличили посредством своята постоянна и качествена работа.

       В наградната система на България, орденът за Гражданска заслуга се поставя непосредствено след Ордена "Св. Александър" и преди Ордена за Военна заслуга.

       В противоречие с обществените очаквания, болшинството от наградените с ордена лица, поне до Балканските войни, са чужди граждани. Сред тези награждавания се числят и няколко екземпляра с инкрустирани брилянти, специално изработени по волята на Монарха.

        Така наречените емисии са следните: 1) Княжеска емисия, раздавана от самото учредяване на ордена. Тези екземпляри имат корона-носач със заоблена горна част и лапети спуснати надолу. Дъбовите клонки на реверса са без емайл и са фабрично щамповани, или ръчно украсени. От тази емисия са налице поне два подвида, като разликите между тях са незначителни и се изразяват във формата и размерите на лапетите, дъбовите клонки и др. При първоначалната под-емисия на ордена липсват екземпляри с корони за V и VI степени. Те са добавени едва при втората под-емисия на ордена (ок. 1900).

        2) Втората емисия на ордена повтаря предишната, но короната е изменена. Новият тип се характеризира с по-прави линии, а лапетите са вече извити нагоре и настрани. Поради множеството различни производители, екземплярите от тази емисия са с множество вариации по отношение на облика на дъбовите клонки, формата на лапетите, оттенъка на емайла, ръбовете на кръста и прочее.

        3) Третата емисия навлиза по време на царуването на Цар Борис III. Общо взето, тя е идентична с предходната, като единствените разлики са в леко измененият дизайн на короната над кръста, както и съвсем лекият спад в качеството на изработка. Специфично за тези екземпляри е липсата на Саксонски щит върху гърдите на лъва на реверса.

        4) Важна и изключително рядка празнична емисия е била отсечена и раздадена през 1937г. Тя е наречена 'емисия с плосък вимпел' поради плоския си (единичен) елемент използван за вимпел на реверса. Той изобразява българския лъв с леко изменен образ, а в околовръст е изписано името на вече бившия Монарх и датата на учредяване на ордена - “ФЕРДИНАНД I 2.VIII.1891”, като двете части са отделени една от друга чрез две шестолъчи звезди.

Важно е да се отбележи, че оттенъкът на зеления и червения цвят на лентата варира, според това къде и кога е произведен ордена.

        Великият кръст е бил официално въведен през 1933г. Преди това обаче, Първата степен на ордена е изпълнявала ролята на Велик кръст, бидейки носена по същия начин. На практика, въвеждането на Великия кръст означава въздигането на Първата степен, като на нейно място би следвало да се създаде нова степен, по подобие на промените, въведени при Ордена "Св. Александър" 25 години по-рано.

        Кръстът от комплекта на Великия кръст (I Степен до 1933) е с ширина от около 75мм (65мм за екземплярите от времето на Борис III). Над кръста е поставена изящна златиста корона-носач. Съществуват два главни типа корони - със заоблен купол и спуснати лапети (1891-1900) и със по-скосени страни и извити нагоре лапети (след 1900).

        Кръстът с короната е прикачен към бял орденски шарф (около 10см) със зелена и цикламена (или червена) ивица по краищата. Лентата се носи през дясното рамо, като завършва с розетка и/или бант.

        Допълнително, в комплекта се включва и осмолъча сребърна звезда (ок. 97мм) на която четири от лъчите са позлатени. В центъра на звездата е монтиран орденският кръст, но без корона. Нагръдната звезда се носи отляво.

        През 30-те години на XX век, започва да се използва нов вид нагръдна звезда за Великия кръст. Тя е с малко по-голям размер - 102мм, а лъчите ѝ вече са фацетни, а не гладки.

        Великият кръст (или Първа степен преди 1933г.) е бил връчван на най-висшите държавни и духовни служители - министри, митрополити, пенсионирани генерали, едри индустриалци, чужди посланици, членове на кралски семейства и др.

        До въвеждането на Великия кръст през 30-те години, най-високият клас на ордена е първата степен. След промяната обаче, налице е нуждата от въвеждане на нов дизайн за ордена от първа степен, за да се запази йерархията.

        Големият кръст след 1933г. представлява кръст с размери 54-56мм, който повтаря този, използван при Великия кръст, но за разлика от него, Първата степен се прикрепя към малко по-тесен шарф, с леко изменени ширини на зеления и червения цвят, който се носи отново през дясното рамо, но е без розетка или бант в края.

        Звездата на Големия кръст също е осмолъча (ок. 84мм), но този път всичките ѝ лъчи са изцяло сребърни.

        Измежду хората, наградени с тази степен на ордена, са министри, председатели на Парламента, дипломати и посланици, висши духовници и др.

        Втората степен на Ордена за Гражданска заслуга отново е с размери от около 54-56мм, но се носи около врата на тънка (ок. 4см) лента. В комплекта се включва и нагръдна ромбоидна сребърна звезда (88мм), съставена от четири групи сребристи лъчи с монтиран в центъра орденски знак без корона. Носи се отляво на гръдта.

        Големият офицерски кръст се дава на министри, посланици, висши държавни служители, архиепископи и др., в зависимост от социалния им статус и предишни награждавания с ордени.

        Командирският кръст на ордена представлява орден, който се носи около врата, по аналогия на Втората степен. Единствената разлика е, че Третата степен се дарява без нагръдна звезда.

        Отново, награждаването се извършва с оглед на ранга и заслугите на предложения за награждаване. С третата степен са награждавани държавни служители на ръководни постове, кметове на областни градове, дипломати, архиепископи и т.н.

        Офицерският кръст представлява златист орден (48-51мм в диаметър) с корона и бял емайл, който се носи провесен от лента прегъната в триъгълник и закачен отляво на гърдите.

        Сред хората, награждавани с тази степен на ордена се срещат духовни лица, кметове, държавни служители от среден ранг, полицейски началници и др.

        Петата степен представлява бял кръст с форма и размери идентични на тези на четвъртата степен, но за разлика от нея, ръбовете на кръста не за позлатени, а са сребристи, включително и дъбовите клонки между раменете, които са без емайл. За разлика от по-високите степени на ордена, короната на Кавалерският кръст на ордена не е задължителна. Наличието или липсата на корона може да се счита като под-клас на степента и когато тя е налице, това е написано на кутията на ордена и на придружаващия награден документ. Петата степен се носи на гърди на триъгълна лента без розетка.

       С кавалерски кръст са били награждавани широк спектър от професионалисти - кметове, полицейски началници, съветници в местните парламенти, журналисти, учени и др.

       Най-ниската степен на Ордена за Гражданска заслуга е така нареченият сребърен кръст. Той представлява кръст с размери от около 46мм и е изработен изцяло от бял метал (сребро или посребрявка) без никакъв емайл.

       По подобие на петата степен, и сребърният кръст може да се раздава без или с корона, в зависимост от проявените заслуги. Лентата е отново триъгълна и се носи отляво на гърдите.

       Към Ордена за Гражданска заслуга е причислена и награда, предназначена единствено за дами. Така нареченият Дамски кръст се състои от три степени, които всъщност представляват последните три степени от Ордена, но вместо триъгълна, лентата им (26-27мм в ширина) е завързана под формата на двойна панделка.

       Дамският кръст се дарява на държавни служителки, журналистки, членове на женските благотворителни дружества и прочее.

       Първата степен на Дамския кръст представлява стандартния позлатен кръст от четвърта степен на Ордена, но закачен на гореспоменатата двойна панделка.

       Кръстът втора степен от Кръста за дами съвпада съответно с петата степен на ордена - сребрист кръст емайлиран в бяло, с или без корона над кръста.

       Последната степен - трета, представлява кръст, изработен от бял метал (без емайл), съответстващ на шестата степен от Ордена. Отново, той може да се раздава с или без корона между лентата и кръста.

       Поради разграничението на кръстовете на такива с или без корона, някои източници с право посочват, че първоначалният брой на степените на Дамския кръст е бил пет, но това скоро е било променено.