Зареждане...

RibbonЛента
Задай въпросПредложения?






Военен орден "За Храброст"



Дата на учредяване: 1-ви/13-ти Януари 1880 г.

Брой степени: Велик кръст и четири степени

Награждава се за: Само на офицери и генерали, за демонстрирани храброст и себеотрицание по време на битка.

Форма: Малтийски кръст с овален център и кръстосани мечове.

Лента: Небесносиня, със сребърен кант към краищата.

Други названия: Военен орден, Орден на храбростта, Орден "За Храброст", Орден "За Храброст" по време на война

Аверс: Малтийски кръст, с рамене емайлирани в бяло или червено, в зависимост от степента. В центъра е изобразен златен коронован лъв върху червено поле. Върху пръстена, който може да бъде позлатен или емайлиран (в бяло или зелено), е изписано “ЗА ХРАБРОСТЬ“ и, в зависимост от емисията, едно от следните: (1) седем декоративни елемента, (2) годината “1915”,(3) три петолъчни звезди или (4) годината “1941”.

Реверс: Бял или червен малтийски кръст с овален център. Върху централния медальон е изобразен коронованият позлатен вензел на основателя на ордена - Княз Александър I, върху червено поле. Върху пръстена около центъра (позлатен или емайлиран) е написано “КНЯЗЬ НА БЪЛГАРIЯ“ (или “КНЯЗЬ НА БЪЛГАРИЯ“ при по-късните ордени) и годината "1879", отделени чрез две шестолъчи звезди.

Причислени награди: Войнишки кръст на Военния орден "За Храброст"


       Военният орден "За Храброст" е най-старият и най-разпознаваем орден в историята на Третото Българско царство. Историята му започва през 1879 година, когато първата българска конституция на Княжеството е приета от Учредителното събрание в Търново. В Член 58-ми, от този най-висш документ, е записано, че "Титли за благородство и други отличия, също и ордени, не могат да съществуват в Българското Княжество." Това практически прекършва наградната система още в зародиш. Въпреки това, член 59-ти позволява на Монарха да учреди един-единствен орден за заслуги по време на война и само за военни лица. Именно по този начин се създава и Военният орден, който бива официално учреден на 1-ви Януари 1880-та година, като единствената официална българска награда, присъждана изключително за военновременни заслуги.



       Официалното учредяване на ордена е осъществено чрез княжески рескрипт, който гласи, че е учредена военна награда в четири степени за офицери и генерали, и две степени (които стават три до края на годината) за нисшите чинове и подофицерите.



       Структурно, орденската организация е аналогична на тази на руския имперски орден "Св. Георги", но са налице и редица различия. Приликите са породени от факта, че статутът на българският орден е бил разписан, следвайки някои от принципите, начертани в статута на руския награден знак. Това е преднамерено действие от страна на Монарха и Министерството на Войната, тъй като, руският орден по това време и бил доста престижна и разпознаваема декорация, която е била популярна сред българското население и населението на Европа, като цяло.




Велик кръст











       По време на съществуването си, статутът на Военния орден "За Храброст" е бил изменян редица пъти. Първата значителна промяна е направена през 1886-ма, когато степента Велик Кръст е била официално въведена, посредством разделянето на първата степен на два класа. Нововъведената степен Велик кръст е привилегия единствено на Великия магистър на ордена - настоящият български монарх. Всъщност, официалното название на Великия кръст е Първа степен Първи клас и се носи на широка копринена лента, провесена през дясното рамо, съпроводена с орденска звезда, закачена от лявата страна на гърдите.



       Историята на Великия кръст на военния орден е доста неясна дори и днес. От малкото исторически данни, достигнали до нас, успяваме да добием обща представа за тази най-висока степен, но важните детайли остават забулени в мистерия. Така например, днес не можем да кажем какъв е броят на хората, удостоени с тази най-висока степен, а дори за тези, за които знаем със сигурност - Княз Александър и Цар Фердинанд, нямаме сигурна информация как точно са изглеждали техните декорации.



       На горното изображение е изобразена възстановка на комплекта Велик кръст на НЦВ Княз Александър. На няколко фотографии от 1886-та година, Князът е изобразен носещ широката орденска лента през гърдите и ромбоидната звезда отдясно.



       Второто изображение пресъздава как вероятно би изглеждал Великият кръст, носен от Княз фердинанд I. Неговият Велик кръст най-вероятно е представлявал стандартен орден първа степен, прикрепен към орденската лента, като едва по-късно Монархът добавя мъртвешки глави между раменете на кръста. Подобен е случаят и с прилежащата нагръдна звезда - първоначално, младият Княз носи осмолъча сребърна фацетна звезда (четири от лъчите бидейки по-къси от останалите). Върху звездата е монтиран уголемен вариант на познатия централен медальон на ордена, с емайлиран в зелено пръстен и позлатени кръстосани диагонално мечове. Тази звезда скоро бива заменена от нова, ромбоидна, върху която е монтиран орденският кръст (без короната), на който обаче мечовете са премахнати, а на тяхно място се появяват 'мъртвешките глави' с кости. Монархът носи тази звезда до кончината си през 1948 г.



       Официални илюстрации, издадени от Канцеларията на българските ордени в края на XIX-ти век, изобразяват звездата на Великия кръст като осмолъча позлатена звезда, с монтиран върху нея кръст с мечове и традиционните за нагръдните звезди фацетни топчести украшения около централния медальон. Засега, обаче, подобни звезди не са известни.



       Към момента няма данни за Великия кръст на Н.В. Цар Борис III (ако изобщо е имало подобен комплект).














Първа степен









       Първата степен на Военния орден е най-висшата степен до въвеждането на Първа степен Първи клас през 1886-та година. Появата на тази нова, най-висока степен на ордена, предполага, че досегашната Първа степен би следвало да се преименува на Първа Степен Втори Клас, за да се запази йерархията и разграничението между двете най-високи степени. Дори и с ново име обаче, през цялата история на ордена, Първата Степен Втори клас е позната просто като Първа степен.



       Според регистрите на наградените с ордени в Княжеството/Царството, към края на 30-те години, по-малко то 30 души са били наградени с Първата степен на Военния орден "За Храброст", мнозинството от които чужденци и само петима българи: Княз Александър I, Княз(Цар) Фердинанд I и тримата регенти - Стефан Стамболов, Георги Живков и Полковник Сава Муткуров.



       Освен индивидуалните награждавания, статутът на ордена позволява награждаването и на цели военни части и формирования, за проявените от тях смелост и саможертва по време на битка. Такъв е случаят с 3-та Радомирска дружина от Българското опълчение, сражавала се по време на Руско-Турската война от 1877-1878 година. Специалният кръст Първа степен е вграден в сребърната пика на дружинното знаме.



       Съществуват множество емисии на първата степен. Първата обща емисия съчетава позлатен пръстен на централния медальон, с мото, изписано с черен църковнославянски шрифт. От този тип съществуват поне два подвида, като малките различия са в дизайна на короната и в наличието или липсата на фацетни сребърни топчета около централния медальон на нагръдната звезда. Кръстът, както и звездата, имат приблизително еднакъв дизайн и са с еднакви размери - между 59 и 61mm). Орденът първа степен се носи около врата, на небесносинята военна лента, а звездата - окачена отдясно на гърдите.



       Скоро след края на войната със Сърбия през 1885 г., бива въведен нов дизайн на Военния орден. За разлика от предишните, нововъведените екземпляри имат емайлиран в зелено пръстен на централния медальон, а буквите върху него стават златни (позлатени). Този, нов тип ордени са използвани и за награждаването на тримата регенти, за техния кураж и усърдие при опазването на социалния и политически ред по време на кризата от 1886-1887 г. Тази емисия бива наричана 'седем точки', поради седемте декоративни елемента на аверса на централния медальон.





       Емисията ‘1915’-та година е въведена през 1916 г., следвайки заповед на Действащата армия, според която на аверса на всички бъдещи ордени (включително и на войнишките кръстове) ще бъде изписана годината, в която България влиза във войната. Освен тази промяна, други изменения, засягащи първата степен на ордена, не се въвеждат.



       Известно време след края на Първата световна война, се отсича неголям брой ордени от една нова емисия, различаваща се от предишната по по-големият шрифт на централния медальон; измененото изписване на думата 'България' (вместо досегашното Българiя) на реверса на кръста; и замяната на '1915' от аверса с три петолъчни звезди. Именно поради трите звезди на аверса, тази лимитирана емисия се нарича 'три точки' (по-рядко 'три звезди').



       Съществуват специално изработени екземпляри на първата степен, които имат мъртвешки глави между раменете на кръста. Такива ордени носят Княз Александър и Княз/Цар фердинанд, а през Европейската война и Германският император получава легендарния Военен орден Първа степен с мъртвешки глави.




















Втора степен






       С втората степен на Военния орден "За Храброст" са били награждавани предимно генерали. Няколкото изключения от това правило са били направени по време и след войната от 1885-та година, а причината - непредвидените условия в рамките на българската армия по това време. Регистрите сочат, че по-малко то 40 души са били носители на втората степен на ордена, сред които 15 са чужди граждани. В този смисъл, втората степен на ордена е най-високата степен, присъждана на професионален български военен за неговите военни подвизи, с изключение на ген. Муткуров, който е получил първата степен на ордена за заслугите си като регент в периода 1886-1887 г.








       Кръстът на втората степен е аналогичен на този от първата степен, но е с по-малки размери (52-56мм) и се дава без нагръдна звезда. Така наречените емисии са същите - срещат се екземпляри с позлатен пръстен и църковнославянски букви; 'седем точки'; емисия '1915' и емисията 'три точки'.












Трета степен






        Орденът трета степен е предназначен за награждаването на генерали и старши офицери и в много редки случаи на младши офицери, за проявените от тях кураж и смелост по време на битка. През годините, Третата степен е била раздавана рядко. Княз Александър награждава с нея само 12 българи за войните от 1877-1878 и 1885 г.



        Третата степен на Военния орден представлява кръст с дължина 38-39 милиметра, емайлиран в бяло позлатен кръст, с познатия кръгъл медальон в средата. Кръстът е провесен от златна Хесенска корона, която пък е прикрепена към прегъната в триъгълна форма (по-рядко петоъгълна или просто прекарана през халката) лента.





Трета степен Първи клас





       Когато Българското царство влиза отново във война през 1915-та година, Орденският съвет на Военния орден и Монархът се опитват да намерят начин, по който да пригодят награждаванията за военните реалности, правейки ги по-гъвкави и по-пригодни. В началото на 1916, чрез заповед от страна на Действащата армия, настоящите Трета и Четвърта степени на ордена биват разделени на по два класа, подобно на разделянето на Първата степен през 1886 г.

       Досегашната Трета степен се преименува на Трета степен Втори клас и на практика остава с непроменен дизайн, като изключим появата на '1915' на аверса. Нововъведената Трета степен Първи клас представлява еднолицев бял кръст, с диаметър около 52мм, с кръстосани мечове, но без корона и съответно без лента-носач, като се прикрепя директно върху униформата, отдясно на гърдите.


       Така наречените емисии на Трета степен Първи клас са две - '1915' и '1941'. Емисията '1915' е допълнително разделена на две под-емисии, в зависимост от годината, изписана на долното рамо на кръста - 1916-та или 1917-та.



       Последната емисия на ордена - емисия '1941' e въведена след влизането на България във Втората Световна война. На ордените от тази емисия е изписана годината '1941' в долната част на пръстена на централния медальон, вместо на рамената на кръста, както при предишната емисия.












Трета степен Втори клас






       Вторият клас на Трета степен има множество емисии и вариации, някои от които уникати. Първата емисия се характеризира с позлатен пръстен на централния медальон, върху който е изписано мотото на ордена с църковнославянски черен шрифт. Тази супер-емисия често е наричана 'седем точки с църковнославянски букви' или просто 'батенбергова'. Екземплярите от този период често имат незначителни разлики в дизайна, което предполага съществуването на множество под-емисии и дори уникати.






       Най-популярната емисия е така наречената 'седем точки'. Под това название се има предвид най-вече примерите с емайлирай в зелено пръстен, макар и тези с позлатен пръстен също да се числят към тази генерална емисия. Ордените 'седем точки' с емайлиран пръстен са били използвани за награждаване на офицери и генерали по време на Балканските войни (1912-1913), както и в началото на Първата Световна война.







       През 1916-та година, емисията '1915' бива въведена, а настоящият орден Трета степен се преименува на Трета степен Втори клас. Единствената визуална разлика, в сравнение с предишния вариант, е въвеждането на годината '1915', която замества седемте декоративни елемента върху пръстена на аверса. При по-късните екземпляри от емисия '1915' настъпва промяна и в изписването на титлата на учредителя на ордена - надписът на реверса се изменя от "Княз на Българiя" на "Княз на България", съгласно нормите на българския език към този период.







       Последната емисия - '1941' на практика копира предишната, като единствено годината е изменена на '1941' - годината, в която Царство България подписва Тристранния пакт.


















Четвърта степен






       Четвъртата степен на Военния орден "За Храброст" е предназначена за награждаване на старши и младши офицери, проявили мъжество, себеотрицание и храброст на бойното поле. През шестте войни, в които е участвала Българската армия през периода 1877-1945, хиляди български и чужди офицери са били наградени с четвъртата степен на ордена.



       Орденът четвърта степен представлява сребърен (посребрен) кръст, емайлиран в червено и диаметър от около 39 милиметра. Пръстенът на централния медальон е емайлиран в бяло, а шрифтът върху него, както и лъвът в центъра са позлатени. Кръстът е провесен чрез халка от триъгълна орденска лента (по-рядко петоъгълна или прекарана през халката, в зависимост от ширината на лентата).



       Единствено Четвъртата степен на ордена може да бъде раздавана и без кръстосани мечове (от 1884 г.). Такива екземпляри са много редки. Получавали са ги военни медици, капелмайстори и прочее, но винаги за проявена храброст и саможертва на бойното поле. Някои източници твърдят, че Царица Елеонора също получава Четвъртата степен без мечове за заслугите и по време на евакуацията на полевия лазарет към края на Втората Балканска война.






Четвърта степен Първи клас




       През 1916-та година, подобно на третата степен, и четвъртата е била разделена на два класа. Първият клас представлява еднолицева емайлирана в червено значка с размери около 50мм. Вторият клас на Четвъртата степен остава без визуална промяна - червен кръст със сребърни кантове, висящ от триъгълна военна лента.



       Нововъведените промени допълнително уточняват и факта, че върху всички ордени и знаци, раздавани за войната, трябва да е изписана годината на влизането на България в нея - 1915. Първият клас на ордените Четвърта степен, раздавани през Европейската война имат изписани годината '1915' на горното рамо на кръста, докато на долното рамо е изписано '1916' или '1917', в зависимост от годината на отсичане на ордена. От началото на 1917-ма година, Четвъртата степен Първи клас също може да бъде присъждана без мечове, подобно на Втория клас.















Четвърта степен Втори клас







Първата емисия на Четвъртата степен на Военния орден е изработена от сребро и се отличава със специфичен дизайн на мечовете, украсената халка и др. Този вид орден е бил изработен в малки количества и е бил раздаван от учредителя на ордена - НЦВ Княз Александър I. На практика, това е първият тип от серията, която се обобщава като емисия 'седем точки', просъществувала най-дълго, в сравнение с останалите, и характеризираща се с множество вариации и подтипове. От тези подтипове, по-рядко срещаните са: ордени с по-широк пръстен на централния медальон, ордени с лилия, ордени с декоративни резки по ръбовете на кръста и др.










Следваща по ред е емисия '1915'. Както вече бе споменато, промените при втория клас на Четвърта степен засягат само пръстена, като седемте декоративни елемента са заменени от годината 1915, съпроводена с две шестолъчни звезди. Емисия '1915' също се среща сравнително често. И при нея са налице редица вариации, в зависимост от годината на производство и производителя.



Подобно и на останалите степени, и при късните екземпляри на Четвъртата степен Втори клас от емисията '1915', текстът на реверса бива осъвременен - “КНЯЗЬ НА БЪЛГАРИЯ”.











Между двете Световни войни е отсечена нова емисия в много ограничен брой. Тя е наричана емисия 'три точки', поради трите петолъчни звезди на аверса. Едва няколко екземпляра то тази емисия са познати днес. Поради този факт, някои специалисти смятат, че ордените 'три точки' са по-скоро част от пробна емисия.



Последната емисия на Военния орден от царския период е емисията '1941'. Тя, на практика, е аналогична на предходната, като разликата е единствено в промяната на годината на аверса и забележимо по-дебелите кантове на кръста.