Войнишки кръст на Военния орден "За Храброст"
Дата на учредяване: 1-ви/13-ти Януари 1880г.
Брой степени: четири
Награждава се за: на офицерски кандидати, фелдфебели и редови чинове, като знак за проявено мъжество и храброст на бойното поле
Форма и размери: 33 или 34мм сребърен/посребрен или жълт/позлатен Малтийски кръст с овален център и кръстосани мечове.
Лента: Небесносиня, със сребърен кант към краищата.
Други названия: Войнишки кръст; Кръст за храброст; Медал за храброст
Аверс: Централният медальон носи изображението на коронован български лъв. На пръстена е изписано “ЗА ХРАБРОСТЬ“ и едно една от следните комбинации: (1) девет декоративни елемента; (2) годината "1915" между две точки или (3) годината "1941" между две точки, в зависимост от емисията.
Реверс: Върху централния медальон е изобразен коронования вензел на Княз Александър I, а на пръстена е изписана титлата му - “КНЯЗЬ НА БЪЛГАРIЯ“ (или “КНЯЗЬ НА БЪЛГАРИЯ“ при по-късните емисии) и годината "1879", отделена от текста посредством две звездички (или точки).
Причислен към: Военния орден "За Храброст"
Войнишкият кръст на Военния Орден "За Храброст" е една от най-често връчваните български награди. С този знак за храброст за били удостоени хиляди войници (както българи, така и чужденци), като отличие за проявена самоотверженост и себеотрицание по време на шестте войни, в които участва Българската армия между 1877 и 1945г., а също така и по време на гражданските конфликти в началните години на Княжеството.
Сред първите наградени с войнишки кръст са воините от Българското опълчение, борили се за българската свобода през Руско-Турската война от 1877-1878г. Непосредствено след учредяването на кръста за храброст, степените му са две - златен и сребърен кръст, но съвсем скоро след това се добавя и трета степен.
Първият тип кръстове се характеризират с изключително високо качество на изработка (най-вероятно Австрийско производство). Дизайнът е аналогичен на този на ордените, но липсва какъвто и да било емайл. На пръстена на аверса на този първи тип кръстове са изобразени девет декоративни елемента в основата и миниатюрни шестолъчи звезди на реверса.
За разлика от по-късните екземпляри, лентите, на които са били окачани първоначалните кръстове, са били прегънати в триъгълна форма, бидейки почти идентични на тези, използвани при офицерския орден. Едва през Балканските войни носенето на войнишките кръстове и съответно лентата им, е бил унифициран, доколкото е възможно.
Следващите емисии на кръста имат аналогичен дизайн, като единствената видима разлика е в използването на 'точки' вместо шестолъчи звезди на реверса. След края на войната от 1885г., степените на войнишкия кръст са вече четири. Първа и втора степен са изработени от жълт метал (или позлатен бронз), а трета и четвърта - от бял метал или посребрени. За да се отличават по-високите степени, първа и трета степен имат хоризонтален бант върху лентата.
По време на Балканските войни започват да се изработват нови серии на войнишкия кръст. През този период войнишките знакове се произвеждат от множество различни фирми, вероятно и местни фабрики. Немалък брой от произведените знаци са с доста ниско качество на изработка, което подсказва за военновременните условия и нискокачествените материали, използвани при отсичането на кръстовете. Въпреки заниженото качество, кръстове от тези емисии са били използвани за награждаване, наравно с останалите.
В самото начало на 1916г., се въвежда нова емисия, както на ордена така и на войнишкия кръст. На новите знакове се появява годината '1915', маркирайки годината, в която България влиза в Световната война. Дизайнът, като цяло, остава същия, като единствената видима разлика е появата на спомената година върху пръстена на реверса, заменяйки декоративните елементи, характерни за предишните емисии. Вероятно този тип на войнишкия кръст е един от най-често срещаните.
С хода на войната се въвежда допълнителна под-емисия на емисия '1915'. Тя носи обновен текст на пръстена на реверса - “КНЯЗЬ НА БЪЛГАРИЯ“ (думата 'България' бидейки изписана според новата правописна норма). При тази под-емисия дръжките на мечовете изглеждат по-обемисти, в сравнение с останалите емисии. Този тип кръстове са сравнително по-рядко срещани, тъй като са били произвеждани в самия край на войната и награждаванията с тях са били по-малко.
Известно време след края на войната е била отсечена лимитирана емисия с много високо качество на изработка. Най-вероятно, изработката е германска, тъй като матриците са почти идентични с тези, използвани при отсичането на емисия '1941'. Някои източници посочват, че неофициалната 5-та степен на кръста за храброст (наричана още и бронзов кръст), позната от емисия '1941', всъщност, е била въведена именно при тази лимитирана емисия.
Следващата и последна емисия на войнишкия кръст е така наречената емисия '1941', изработена в Германия в годината на подписване на Тристранния пакт от страна на Царство България. Кръстовете от тази емисия са били произведени в много ограничен брой, имайки предвид факта, че българската войска не участва в преки военни действия. Поради това, болшинството от кръстовете за храброст са връчени на войници от Вермахта, воюващи на балканския фронт. Дизайнът на тази емисия е почти еднакъв с този на предходната, като основната разлика е промяната в годината - от 1915 на 1941.
Поради малкото на брой произведени и връчени кръстове, емисиите от 1918 и 1941 не са изцяло проучени. Към момента можем единствено условно да приемем наличието на допълнителна, пета степен на кръста, която е била изработена от бронз. Съществуването на тази последна степен на знака тепърва предстои да бъде доказано официално.
