Зареждане...

RibbonЛента
Задай въпросПредложения?






Орден Свети Равноапостоли Кирил и Методий



Дата на учредяване: 18-ти/31-ви Май 1909г.

Брой степени: една - Велик кръст

Награждава се за: на най-висшите и заслужили държавни, духовни и военни служители в Царството, за техните заслуги и вярна служба, а също така и на чужди граждани и кралски особи.

Форма: Ботниев (Апостолски) кръст с кръгъл централен медальон и декоративни пламъци с лилии между раменете на кръста.

Лента: Широка, с прасковен цвят

Други названия: Орден Св.Св. Кирил и Методий; Орден "Кирил и Методий"; Царски орден "Кирил и Методий"

Аверс: Позлатен кръст, емайлиран в небесносиньо, с размер от около 75мм. Централният медальон изобразява изящен портрет на Светите брятя Кирил и Методий, а на пръстена е изписано “Ex Oriente Lux” (Светлината идва от Изток), зедно с една малка звезда, между два декоративни елемента. Между раменете на кръста са монтирани декоративни пламъци с червен емайл, върху които са поставени златни Бурбонски лилии.

Реверс: Позлатен кръст, емайлиран в небесносиньо, с размер от около 75мм. Върху централният медальон е изобразен златен монограм на основателя - Цар Фердинанд, върху червен (по-рядко син или бял) фон. На пръстена е изписана датата и годината на учредяване на латински език - “XVIII MAJUS MDCCCCIX”. Между раменете на кръста са монтирани пламъци, емайлирани в червено.







       Най-високото отличие на Царство България и династичен орден на българските царе - Орденът Св.Св. Равноапостоли Кирил и Методий е учреден скоро след официалното обявяване на Българската независимост през 1908 г.



       Това е единствената награда, която е била уредена и приета от Народното събрание под формата на особен закон. Според статута на ордена, наградените с него могат да бъдат само най-заслужилите държавници (също генерали и висши духовници), които веча са били декорирани с най-високите степени на останалите български ордени; или чужденци - владетели и престолонаследници (християни), държавни глави и други от този ранг, с изключителни заслуги към Царството и човечеството, като цяло.



       Аналогично на своя първообраз - Ордена Свети дух, организацията на българската най-висша награда също наподобява тази на средновековен рицарски орден. Статутът органичава броя на живите български кавалери на ордена на 15. Този брой никога не бива достигнат, поради катастрофалните събития за България през Втората Световна война и последвалия комунистически преврат.



       В противоречие с общопризнатото мнение, орденът всъщност се състои само от една степен - Велик кръст. Кавалерите на ордена се даряват с кръст, окачен на широка прасковена на цвят лента, носена през лявото рамо. Заедно с лентата, от лявата страна на гърдите се закача орденската звезда - изящно украсен сребърен Малтийски кръст с топчета по върховете и лилии с червени пламъци между раменете. В центъра на звездата е монтиран златист библейски серафим, емайлиран в червено.














       В допълнение към Великия кръст, някои кавалери на ордена получават и верига (огърлие), коети индикира по-високия им социален статус и/или изключителните заслуги към Царството и Короната. Орденските огърлиета биват два вида - Голямо и малко огърлие.



       Голямото огърлие е най-високият клас на ордена. То е било дадено на едва няколко души, главно чуждестранни владетели/престолонаследници и държавни глави. Огърлието е съставено от 25 сегмента, представляващи декоративни пламъци, емайлирани в червено, върху които са поставени (а) златен коронован лъв със саксонски щит на гърдите (12 на брой); (б) златна бурбонска лилия (общо 7 на брой), или (в) бял монограм на учредителя на ордена, коронован в злато (общо 6 сегмента). Тези 25 сегмента са свързани един с друг посредством двойни позлатени халки, частично емайлирани в зелено. От сегмента в средата на верижката, чрез две тънки златни верижки, е провесен кръстът на ордена, като между кръста и верижката е поставен като междинен емелент златен емайлиран серафим, подобен на този от звездата.



       Съществува известен дебат относно съществуването на трети клас на орденското огърлие - т.нар. Огърлие на Великия магистър. Причина за липсата на единомислие по този казус е съществуването на уникален екземпляр на голямото огърлие, с внушителни размери, носено от Цар Фердинанд. В същността си, този екземпляр може да се приеме просто за по-изящно изработен уникален вариант на голямото огърлие, а не като отделен клас на ордена. Това бива индиректно потвърдено от факта, че в извлеченията от статутите на Българските ордени, издадени през 20-те години, няма никакво разграничение между видовете огърлиета. В единственият пасаж, отнасящ се до този въпрос, е споменато, че орденът може да се дарява и носи на верижка. Това поражда доста по-широка интерпретация на думата 'верижка', което се доказва от фотографския архив. Например, Цар Фердинанд I и Цар Симеон II са фотографирани, носейки ордена закачен на тънка златна верижка около врата Си, вместо т.нар. малко или голямо огърлие.






       Така нареченото Малко огърлие (или само Огърлие) е по-малка метална верижка, съставена от 26 овални елемента, емайлирани в червено, и изобразяващи в последователен ред български златен лъв и златна бурбонска лилия. Орденът (кръстът) е директно закачен за един от овалните елементи и се носи около врата.



       Едва ли може да говорим за отделни емисии на ордена. За разлика от останалите български ордени, Орденът Св.Св. Равноапостоли Кирил и Методий е бил произвеждан в изключително малки или дори единични бройки, при това най-вероятно по изричното благоволение на Монарха.





       Според повечето източници, общият брой на българските кавалери на ордена е девет. Този брой е неверен. Орденът, за разлика от болшинството награди от царския период, не е прекъсвал съществуването си. Общият брой би следвало да бъде единадесет, ако не и повече. Списък на кавалерите на ордена е предоставен по долу.



       През управлението на учредителя на ордена - Цар Фердинанд, петима българи (освен Него) са били наградени с най-висшия български орден, включително двамата Му сина. По-късно, при управлението на Н.В. Цар Борис III, други трима българи са били назначени за кавалери на Ордена. Годината, през която Н.В. Цар Симеон II е официално удостоен с Ордена "Св.Св. Равноапостоли Кирил и Методий", е неизвестна.



       След кончината на августейшия си баща през 1943г., Негово Величество става и магистър на българските ордени - титла, чиито носител е и до днес. Именно като глава на българската династия и съответно на династическия орден, Цар Симеон II удостоява сина си (и наследник на трона) Кардам Търновски, който, макар и номинално да не е български гражданин, е част от българското царско семейство. Няма данни за други награждавания на български граждани към днешна дата. По презумпция, след трагичната кончина на Принц Кардам, неговият първороден син Принц Борис би следвало да приеме почетната титла Княз Търновски и да бъде удостоен с династичния орден, бидейки на теория престолонаследник.










       Орденските знаци са били произвеждани от Rothe & Neffe във Виена, Z.F. Zimmermann в Пфорцхайм и от Cejavlo в Мадрид, по време на изгнанието на Цар Симеон. По късните образци имат леко изменен дизайн - емайлът на централния медальон на реверса е тъмно син, а пламъците между раменете на кръста са еднолицеви.






Списък на българските кавалери на Ордена Свети Равноапостоли Кирил и Методий (в хронологичен ред):



Н.В. Цар Фердинанд I - учредител и Велик магистър на ордена

Н.Ц.В. Княз Борис Търновски / Н.В. Цар Борис III – Велик магистър

Н.Ц.В. Княз Кирил Преславски

Екзарх Йосиф I

Иван Гешов

Васил Радославов

Иван Вазов

Варненско-Преславски Митрополит Симеон

Генерал от пехотата Данаил Николаев

Н.Ц.В. Княз Симеон Търновски / Н.В. Цар Симеон II – Велик магистър

Н.Ц.В. Княз Кардам Търновски