Bulgarian Royal Decorations

Дата на учредяване: 18-ти/31-ви Май 1900г.

Брой степени: Велик кръст и шест степени

Награждава се за: на военни лица за вярна служба и проявени заслуги, в мирно време и по време на война

Форма: Кръст клешѝ с кръгъл център и мечове между раменете

Лента: жълта, фланкирана с черна и по-тясна бяла ивица по краищата

Други названия: Орден за Заслуга, Орден "За Военна заслуга", Орден за Народна Военна заслуга

Аверс: Малиненочервен кръст с монтиран в центъра вензел на основателя (емайлиран в бяло). На пръстена, емайлиран в зелено или бяло, е изписано името на ордена - „ЗА ВОЕННА ЗАСЛУГА“ и малка шестолъча звезда между две точки.

Реверс: Същия малиненочервен кръст със златен коронован лъв (в повечето случаи с нанесен саксонски щит върху гърдите) в центъра. На пръстена, било то зелен или бял, е изписано “2 АВГУСТЪ 1891“ - датата на учредяването на гражданската версия на ордена.

       Орденът за Военна заслуга е учреден през 1900г. като военния вариант на Ордена за Гражданска заслуга. Поне на теория, двете декорации представляват два раздела на една и съща награда - Народния орден за заслуга. Това е и причината, поради която и на двата ордена е изписана датата 2-ри Август 1891г. като дата на учредяване.

       Причината за създаването на Ордена за Военна заслуга е желанието да бъдат наградени военни лица, за проявените от тях подвизи и заслуги, както и вярна служба. През своите четиридесет и пет години на съществуване, орденът е бил връчен на хиляди мъже - от ефрейтори и сержанти до старши офицери и генерали, включително и множество чужди военни.

       По време на Балканските войни, орденът започва да се дарява и за проявени бойни заслуги. В опит да се разграничат фронтовите от обичайните награждавания, ордените от последните три степени започват да се даряват с различна лента - така наречената военна лента от Ордена "За Храброст", но само за реални фронтови заслуги.

       През 1916-та година се въвежда нова дивизия на ордена, чиято цел е да обозначи военновременна заслуга, за разлика от обичайния тип орден, който също продължава да се раздава.

       Този нов раздел на ордена има леко изменен дизайн - пръстенът на централния медальон е емайлиран в бяло, вместо обичайното тъмнозелено, а върху аверса на кръста е поставен декоративен елипсовиден лавров венец, емайлиран в зелено. Този венец се монтира върху всички степени на ордена, с изключение на Сребърния кръст. В допълнение към изменения дизайн, ордените раздавани за фронтови заслуги от IV-та, V-та и VI-та степен се даряват на лентата на Военния орден.

       Отделните емисии на ордена са аналогични на тези на Ордена за Гражданска заслуга, с изключение на ранните екземпляри със заоблена корона отгоре. Първата емисия на Ордена за Военна заслуга се характеризира с високо качество на изработката. Специфичните особености на тази емисия са прозрачния емайл и по-тъмния оттенък на зеления емайл на пръстена.

       Вторият тип на ордена на практика пресъздава предишната емисия, но емайлът не е толкова прозрачен, а лапетите са леко изменени. Ордени от тази втора емисия са били използвани за награждаване през Балканските войни, Европейската война, както и през първите следвоенни години, непосредствено преди да се поръчат и изработят новите ордени от така наречените Борисови емисии.

       Третата емисия е била изработена по времето на Цар Борис III. Тези ордени са почти идентични с Фердинандовите кръстове, но качеството е с една идея по-ниско. Дизайнът на короната също е леко изменен.

       Специална и много рядка емисия е била отсечена около 1937г - така наречената емисия с плосък вимпел. Тя се нарича така, заради плоския си единичен овален елемент на реверса, с изобразен на него изменен вид на българския лъв и различен надпис - “ФЕРДИНАНДЪ I 2.VIII.1891”, като двете части са разделени посредством две шестолъчи звездички.

       Великият кръст на ордена е бил официално въведен през 1933г. Въпреки това, още от самото си създаване, Първата степен е била приемана и се е раздавала като велик кръст. Тоест, въвеждането на Великия кръст на практика означава преименуването на досегашната Първа степен, като междувременно на нейно място се въвежда нова степен с изменен дизайн, за да се запази йерархията на ордена.

       Великият кръст (I степен до 1933) представлява 75 милиметров кръст (65мм при емисиите на Цар Борис III), емайлиран с рубиненочервен емайл и провесен от изящно украсена и частично емайлирана златиста корона.

       Кръстът с короната е привързан към долния край на широк жълт орденски шарф (ок. 10см в ширина) с широка черна и по-тясна бяла ивици по краищата. Шарфът се носи през дясното рамо, като завършва с розетка и/или бант.

       В допълнение към кръста и шарфа, комплектът включва и осмолъча звезда (97мм), съставена от четири сребърни и четири позлатени лъча. В центъра на звездата е монтиран орденски кръст, но без короната. Звездата се носи отляво на гърдите.

       През 30-те години се въвежда нова нагръдна звезда. Нейният размер е около 102мм, а лъчите ѝ са фацетни, вместо традиционните гладки.

       Комплектът I степен (Велик кръст) е бил връчван на най-висшите и заслужили представители на армията - генерали, включително и чуждестранни военни, и по-рядко на цивилни лица с огромни заслуги за армията.

       Непосредствено преди въвеждането на Великия кръст през 30-те години, най-високата степен на ордена е Първата степен. След трансформацията ѝ във Велик кръст обаче, е нужно да се въведе нова степен със същото име, подобно на промените с Царския орден "Св. Александър" през 1908г.

       Големият кръст (Първа степен) след промяната представлява 54-56 милиметров кръст, който наподобява този от Великия кръст, но за разлика от него е окачен на по-тесен шарф, с променени ширини на черната и бяла ивици, който се носи отново през дясното рамо.

       Нагръдната звезда на ордена от Първа степен след 1933г. представлява осмолъча звезда (84мм в диаметър), на която всички осем лъчи са сребристи.

       Сред наградените с тази степен на ордена са отново български и чужди генерали.

       Втората степен на ордена представлява кръст с размери от около 54-56мм. Той се носи на тънка (ок. 40мм) лента около врата. В допълнение към кръста, наградените получават в комплекта и сребърна нагръдна звезда във формата на ромб (88мм) с монтиран орден в центъра. Звездата се носи отляво на гръдта.

       Обичайно, Големият офицерски кръст е бил раздаван на генералитета и по-рядко на висши офицери, в зависимост от командната си функция.

       Командирския кръст на Ордена за Военна заслуга е идентичен на кръста от втората степен. Разликата е, че Третата степен се дарява без никаква нагръдна звезда.

       Отново, награждаването се извършва с оглед на чина и проявените заслугите. За третата степен това в повечето случаи включва старши офицери, предимно полкови командири.

       Офицерският кръст представлява орден с размери около 48-51мм в диаметър. Той е окачен на прегъната в триъгълник лента с розетка (освен в случаите, когато се раздава на Военна лента) и се носи отляво на гърдите.

       Сред наградените с IV-та степен на ордена са майори и капитани, но с оглед на реалните им военни заслуги.

       Петата степен на ордена представлява идентичен на този от четвърта степен кръст, чиито ръбове обаче не са позлатени, а са сребристи. За разлика от по-високите степени на ордена, Кавалерският кръст може да се раздава с или без корона над кръста, като по този начин петата степен се раздвоява на два подкласа. Кръстът се носи отляво на гърдите, провесен от триъгълна лента без розетка.

       Обикновено, Кавалерския кръст се раздава на заслужили взводни командири - поручици, фелдфебели и подофицери, както и на ветерани от войните.

       Най-ниската степен на Ордена за Военна заслуга е Сребърният кръст. Той представлява 46 милиметров кръст, изработен изцяло от бял метал или просто посребрен. По него няма никакъв емайл, като дори липсва възможността да се дарява с военно отличие, по подобие на останалите степени.

       Подобно на предходната степен, Шестата степен се дава с или без корона, а лентата е триъгълна, без розетка или бант.